Защо ли робувам на вещи? И как е възможно въобще да обичаш бездушни предмети, та били доста скъпи и те. Как е възможно, когато слънце в косите блести, бездушни злата и диаманти да привличат твоите очи? Как е възможно ли? Може. Защото откак си роден, душата си крехка тревожиш със мисъл за бъдния ден. Със мисли за благополучие /пък било то и криво разбрано/. И какво накрая получи се? От душата ти пепел остана....
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.